
Приключенията на барон Мюнхаузен
Колкото и да е странно, но сред българската читателска аудитория отдавна битува мнението, че "Приключенията на барон Мюнхаузен" е детско четиво. Всъщност, идеята живописните приключения на немския барон да са резвлечиние за деца не би хрумнала на никого чак до началото на 20 век.
През 1875 г. немският учен, издател и литератор Рудолф Ерих Распе издава в Лондон анонимно издание на английски език, описващо странстванията и авантюрите на барон Мюрхаузен. През 1862 г. книгата му е преведена от немски на френски език от Теофил Готие син. Френското издание е илюстрирано със 158 графики на Гюстав Доре. В своя предговор към книгата Теофил Готие син обръща особено внимание на истрациите на Гюстав Доре, казвайки следното7 "Изданието дължи много за своя престиж на изящните гравюри на Гюстав Доре. Той описва приключенията на барон Мюнхаузен с рисунки, които пресъздават пейзажите на странните пътешествия около света с характерна точност и екзотична странност. Сякаш Гюстав Доре наистина е участал в тези пътешествия, улавяйки истинската същност на немския барон шегаджия, а от това текстът печели, пресъздавайки съвсем точно типичната немска шеговитост."
Текстът на Рудолф Ерих Распе за първи път е преведен на български език от английския оригинал.

Ти ме повика, живот
Книгата съдържа 71 стихотворения, които са подбрани прецизно от самия автор.
Михаил Белчев е от малкото творци, които могат да си заслужат определения като романтичен рицар, позитивен ерудит, духовна личност, неостаряващ като любовта, влюбен в живота.
Човек, който има много искрени приятели, песни, които обича цял един народ. Който се вълнува от красотата, любовта, доверието, човещината и от всяка добра дума. Човек, заслужил уважение заради веруюто: "С нокти и зъби до край своята чест отстоявай!"

Щастлива, лекомислена и слаба
Книга със съвсем нови стихотворения от най-ярката авторка в съвременната българска поезия. Стиховете й са превъплътени в песни от най-големите български певци. Достатъчно е да си спомним „Иване, Иване”, „Болката отляво”, „Бермудски триъгълник”…
Поезията на Маргарита Петкова е преобърнала не една съдба, защото е преляла смелост, обич и прошка там, където делникът подвежда и не допуска подобни понятия да те извадят от измамното равновесие на рутината.
Поезията й е „шамарена” – толкова категорична и безкопромисна може да бъде само истината и само там, където не може да бъде изкривена – в стиховете.
В най-новите си произведения авторката отново доказва, че драматичната поезия не е сълзливата поезия, че автоиронията е задължителна, когато най-много те боли и че болката може да се трансформира в красота, послание, философия.

Пет драми
Пиесите на Ибсен били скандални за времето си, когато викторианските семейни ценности и морал господстват над Европа и всяко предизвикателство към тях бива считано за безнравствено и възмутително. А творбите на Ибсен разбулват действителността отвъд маската по начин, който всява смут у съвременниците му.
Хенрик Ибсен има голям принос към съвременната театрална сцена с внесената от него критичност и свободно изследване на житейските обстоятелства и проблемите на морала. Викторианските пиеси следвало да са морални драми с главни действащи лица благородници, изправили се срещу тъмните сили; всяка пиеса трябвало да завършва с подходяща поука, но винаги с посланието, че доброто носи щастие, а развратът — болка. Ибсен отправя предизвикателство към тази представа и други възгледи от епохата, разбивайки илюзиите на аудиторията си.

Семейство Тъпашки
Господин и госпожа Тъпашки са две доста неприятни личности. Той е космат и брадясал до безобразие. Космите му стърчат навсякъде и го правят да изглежда още по-отблъскващ, а нищо не може да се сравни с отвращението, което предизвиква храната, заплела се в брадата на г-н Тъпашки. Той не се ли къпе, ще си кажете сигурно? Ами всъщност НЕ! Никога, дори и в неделя.
За съжаление, съпругата на косматкото не отстъпваше по нищо на отвратителния вид на г-н Тъпашки. Тя бе много грозна и отвратителна, но най-забавното е, че всъщност се бе родила доста симпатична. Ама как така, ще помислите? Възможно ли е да се родиш симпатяга и да се превърнеш в чудовище като г-жа Тъпашка? Разбира се, защото тайната е много проста: „Когато човек има грозни мисли, лицето му погрознява!“
Двамата герои, освен че са много отблъскващи, са безкрайно гадни и жестоки. Мразят децата, мразят кученцата, убиват птиците и си спогаждат турбо-мега-отвратителни номера един на друг. Как г-жа Тъпашка изпусна стъкленото си око в бирата на мъжа си, как той сложи жаба в леглото й и се опита да се отърве от нея, изстрелвайки я с балон към Луната, са само някои от по-малко смахнатите им идеи.
По-лошото бе, че г-н Тъпашки караше своите четири маймунки Мъгъл-Уъмп да стоят с часове с главата надолу и ги тормозеше до безобразие, за да изпълни желанието си. Какво е то? Да отвори голям маймунски цирк „С главата надолу“. Бедните маймунки, ако не правеха всичко с главата надолу, не получаваха храна и вода!!! (Къде са природозащитниците, моля? Имаме спешен случай!)
Но ако смятате, че жестокостите на Тъпашки свършват дотук, мнооого се лъжете!
...................